История

начало > ИСТОРИЯ

 

Повече от 100 години спортни традиции в Ски клуб "Славия"

БЕЛИТЕ ДИКТУВАТ МОДАТА
В БЕЛИЯ СПОРТ

Още в първите години след създаването си, най-старото спортно дружество у нас, “Славия”, има свои участници в началните прояви и на скиорското движение. Отбелязана е и датата на първата неофициална инициатива - 2 октомври 1919 година. Тогава първите скиори слависти организират спускане по склоновете на Люлин планина. Сред тях са: съоснователите на клуба Стефан Чумпалов и Георги Григоров, футболистите Тодор Владимиров и Асен Дишков, основателят на клубния хор Велислав Христов, всестранните спортисти Борис Николов и Владимир Цветков, големият оперен ас и бъдещ председател на „белите” Стефан Македонски, най-добрият български скиор в последвалото десетилетие Борис Русев, както и клубните членове: Константин Конов, Никола Величков, Пейчо Загорски и Лазар Грозданов. Всеки се пързаля с каквото може. Повечето ски са собствена изработка. Ентусиазмът от тази първа проява довежда до многократни излети и неофициални вътрешно-клубни състезания в последвалия период, за да дойде и датата

20 декември 1922 година, когато както отбелязва „Летописната книга”: „Днес за първи път у нас „Славия“ въведе ски спорта. За целта още през лятото бяха изписани от странство (Виена) 22 чифта ски, заедно с обувките. Ските са марка „Хикори“. Този спорт е много интересен и се възприе веднага от голям брой слависти.”Доказателство за това е появата, през същата година и на първите в страната скиорки. Това са славистките: Слава и Цеца Дишкови, Екатерина Касабска, Славка Цветкова и Надя Христова-Болгар.

След този начален етап идва времето и на първите състезания между софийските клубове. Дебютът е на 8 февруари 1925. Сред всички скиори се откроява славистът Борис Русев. За неговото представяне четем: „8 февруари 1925 година: Членът на „Славия” – Борис Русев – взе две награди, една първа и една втора, при състезанията по ски, които се проведоха на Люлин.” Летописната книга на „Славия” информира и за друг негов триумф: 13 декември 1927 година - На състоялите се състезания по зимен спорт на Витоша, първи се класира Борис Русев, от “Славия”. Редно е да се отбележи, че тогавашна практика е скиорите да участват във всички дисциплини: алпийски, бягане, както и скок.  

В последвалите години, след създаването на Българския ски съюз (БСС) през 1931, редица слависти се състезават и от името на тясно специализираните ски-клубове. Това се налага заради решението на БСС всички състезатели да членуват в него, а не в спортните клубове. Сред тези скиори слависти изпъкват: футболистът Димитър Манолов-Боянската мечка, лекоатлетът Асен Бобевски и Христо Тодоров. Връзката между „Славия” и ски-клубовете от северните и западните склонове на Витоша е дълбока. И това е съвсем естествено поради близостта на района на Руски паметник с тях. Затова клубовете: “Витошки скиор” (Княжево), “Единство” (Бояна), “Ботев” (Горна Баня), красноселският “Борислав”, “Гранит” (Владая) и столичното туристическо дружество “Момина скала” са съставен елемент на славистката скиорска традиция. В първите години след Втората световна война, скиорите от Горна баня, Княжево, Бояна, Владая и Красно село се сливат под името “Момина скала”, а малко по-късно всички тези елементи биват логично обединени под шапката на „Славия”. Интересно е проследим пътя им до това обединение.          

Официалното начало на организирания ски-спорт в Княжево е от 1934 г., когато е създаден “Витошки скиор”. В първото му ръководство председател е Климент Симеонов, бъдещ флагман на спортния печат у нас. Негови заместници са П. Арнаудов и М. Ганева, секретар Лозан Коцев /друг известен футболен деятел/, касиер Надя Попова, отговорник за спортната дейност инж. Христо Шошев, домакин Д. Христов-Шаро, медицински съветник д-р Иван Иванчев. Сред първите масови скиорски прояви е щафетното бягане по княжевската трамвайна линия. Между 1934 и 1938 г., отборът на “Витошки скиор” участва в първенството на страната с Павел Ваташки, С. Богданов, С. Тодоров, Христо Тунев, К. Шопов, О. Бранков, Драган Каранов, Борис Астаржиев, Бончо Шошев и др. Най-добрите състезатели, Христо Тодоров-Ицко и Огнян Милков са включени и в националния отбор. Следващи председатели на “Витошки скиор” са: Ивайло Владигеров и, от 1938 г., Драган Драганов, който води клуба до обединението му с “Момина скала”. Членове на ръководството по това време са Георги Ганев, Б. Марков, М. Миладинов, Г. Кондов, С. Великов, М. Савова, П. Великов, П. Михайлов, М. Илиева. В туристическото дружество “Момина скала” ръководстелите са: Кирил Гълъбов, Драган Каранов, Бончо Шошев, А. Митов. Годината на обединението е 1939, а във временното ръководство влизат: Георги Ганев, Христо Каранов, Г. Христов, М. Стоянов, Кирил Гълъбов, Бончо Шошев, Г. Златанов, М. Христов и Павел Цоцорков.

През следващата година, за председател е избран Л. Кирчев, а през 1942 г. начело е Димитър Григоров-Бирлика, който е и футболен деятел. Развитието на спортното майсторство, след голямото окрупняване под името „Славия” носи и първите отличия: Никола Делев взима две титли от държавното първенство през 1944 година: северна комбинация и 18 км. ски-бягане. Той участва и в Олимпийските игри в Сент Мориц (Швейцария). През 40-те и 50-те изпъква и Никола Дишков, като славист  е шампион на гигантски слалом за 1948 и 1950, на спускане през 1949 и с две титли в комбинацията през 1948 и 1949.

Освен тях, успешни изяви в този период имат: Любомир Врингов, Петър Николов, Методи Йовчев, Грета Клайн, Йордан Константинов, Димитър Златанов, Данаил Звездов, Иван Господинов, Петър Пипев, Цанко Александров, Красен Иванов, Диди Охотникова, Емилия Ангелова и други. Дирята е продължена от нови изтъкнати състезатели: Александър Стефчев, Иван Петров, Петър Василев, Б. Гочев, А. Петров, Надежда Савова, Величка Чолакова, Цветана Георгиева-Жук, Богдана Чипева, Надежда Будевска.

След 1955 г., спортната чест на славистките скиори успешно защитават: Никола Салчев, Любомир Станишев, Николай Здравков, Никола Лазов, М. Димитров, Георги Георгиев, Любомир Цветанов, Георги Джамбазки, Любомир Атанасов, Д. Занчев, Николай и Благой Ваташки, Димитър Витков, Симеон Димитров, Цветан Игнатов, Любомир Панталеев, Ангел Митов, Ангел Драганов и други.

Редно е да се спомени и името на Димитър Петров, многократен шампион на България по ски бягане и участник в олимпийските игри в Кортина Д'Ампецо през 1956 година в дисциплината 15 км ски бягане. Дългогодишен треньор в "белия" клуб. Създал редица чудесни бегачи, носители на един и два златни медала от първенствата на страната като: Венцислав Ангелов, Красимир Паунов, Милуш Иванчев и Славчо Батинков.

В началото на шейсетте започват и първите международни клубни участия на славистите в чужбина. От 1960 година „белите” ежегодно се състезават с колегите си от Сараево в курорта „Яхорина”, като не рядко и печелят. По това време изгря и единствената, не само у нас, скиорско-футболна звезда на Александър Шаламанов, който е първият български спортист – участник на световни първенства по зимен и летен спорт. Като скиор Шами има и участие на Олимпийдата в Скуо Валей през 1960. Скиорската фамилията Шаламанови е продължена и от брат му Павел. Той също е изтъкнат национал, а като треньор направи племенника си Стефан световен шампион за юноши в Италия през 1988.

На Олимпиадата в Сапоро през 1972 година славистките ски бяха представени от Венцислав Ангелов. Един от най-големите родни състезатели в бяганията. Срещу своето име, роденият на 18 февруари 1948 година в Самоков славист има записани шампионски титли в бяганията на 15, 30 и 50 км. през 1966, 1967, 1968, 1972 и 1973 година! През 1966 е трети на първото европейско първенство за младежи, проведено в Австрия. Носител е на златни и бронзови медали от Балканиада, участник е и на Световното първенство в Щръбско плесо (Чехословакия). В този списък е редно да се посочи и името на неговия колега Петър Панков, който участва на Олимпийските игри в Инсбрук през 1976 година.

Женските ски на “Славия” също имат своето златно време, между 1970 и 1990 г., с алпийките Антоанета Златарева, Димитринка Димитрова, Мария Клисурска, Александрия Кърлева, Юлия Цветанова, Пепа Мицева, Николина Чоевска, Таня Стефчева, открити и изваяни от вещата ръка на треньора Борис Златарев. Тогава тази истинска „бяла” лавина доминира тотално и почти винаги някой неин представител се окичва със златото. Сред бегачките в този период трябва да се спомене Евангелина Пешинска, която рядко оставя титли за представители на други клубове. Достатъчно е да се посочи сезонът 1974/75, когато става републикански шампион на 5 и 10 км, както и печели купите „Родопа”, „Вела Пеева” и тази на в. „Отечествен фронт”. Друго име сред челниците бе това на Анастасия Добринкова. Самоковката Любомилка Кацарска пък още в дебюта си през 1977 година пък стигна до титлата и купата на България при бегачките.

Сред мъжете в ски-бягането се отличават: Петър Величков, Иван Генов, Николай Халембаков и други, както и алпиецът Стефан Златарев, и биатлонистът Г. Петров. Велинградчанинът Милуш Иванчев, също оставя сериозна диря, като още с включването си при „белите” през 1977 година стигна до второто място в крайното класиране. Сетне записва редица победи, а после и застава начело на „белите”. През 80-те години на ХХ век Тодор Машов печели не малко златни медали от републикански първенства при бегачите, както и става носител на купата на страната. Той предава щафетата на Славчо Батинков, който се утвърждава като най-добрият у нас в следващото десетилетие. Участието на тримата на Олимпиади е както следва: Милуш Иванчев (като състезател в Сараево, а като треньор в Калгари и Нагано), Тодор Машов в Калгари. Рекордьор в това отношение е Славчо Батинков с четири олимпиади, а именно Албертвил, Лилехамер, Нагано и Солт Лейк Сити.

Специално внимание заслужават треньорите на славистките скиори, които ги изведоха до най-високото равнище у нас: Никола Делев, Станой Илиев, Любомир Врингов, Борис Златарев, Димитър Петров, Стефан Стефанов, Зефир Зефиров, Петър Каневчев, Любомир Караджов, Страхил Каранов, Павел  Шаламанов, Стефан Шаламанов, Цветан Игнатов, Николай Халембаков, Георги Георгиев-Гец, Димитринка Дойчинова.

Сред ръководствата на ските при "белите" през годините изпъкват: Иван Господинов, Кръстан Диклиев, Здравко Манчев, Петър Чакъров, Иван Славков, Никола Евтимов - Никлето, Владимир Ефтимов, Пенко Пенков и поелият щафетата от 2007 г. като Председател на Ски клуб „Славия“– Стефан Златарев.

Успехите на “белите” ски продължиха до към последните 1-2 години на миналия ХХ век, когато главно в алпийските дисциплини, “Славия” оставяше за другите само по един-два златни медала (от общо осем!!!) за мъже и жени, на държавното първенство, най-вече чрез Стефан Георгиев, Ангел Пумпалов и Петър Дичев. Както и Надежда Василева, Ася Събева Сашка Димова. След тях в “белите” редици се откроиха Боряна Златарева, Мария Анева, Мария Киркова, също възпитанички на Борис Златарев, които са триумфирали и като републикански шампионки и носителки на Купа „България. Мария Киркова се утвърди като най-добрата ни състезателка през последните години, но вече извън „Славия”.

Най-малкият от клана Златареви, Стефан-младши, пък спечели призовото четвърто място на слалом на световно първенство за юноши младша възраст в Марибор (Словения) през 2004 година.

Под ръководството на треньорите Павел Шаламанов и Стефан Шаламанов, при юношите и мъжете успешни изяви имаха Стефан Златарев-младши, Кирил Манолов, Юлиан Христов, Николай Върбицалиев, Светлин Савов, Георги Кълвачев, Илиян Стоянов, Веселин Гаврилов. От тях само Стефан Златарев се състезава до 2008 година, а другите станаха студенти в НСА. През 2006 година за треньори бяха привлечени Калин Нешев и Александър Шаламанов-младши. Две години по-късно приключи дългогодишната си плодотворна дейност, докрай верният на „Славия” треньор, Павел Шаламанов!

От 2007 година председател на Клуба е Стефан Златарев-старши. След преминаването на основните състезатели в НСА и направеното преструктуриране, Ръководството е насочило своите усилия за работа с групи за начално обучение на деца, от 3 до 8-годишна възраст. За сезон през тях преминават по около 100–150 деца, с правилно усвоена азбука на ски спорта. Изградена е специална малка писта, подходяща за тази възраст, на комплекс „Славия“ в кв.“Овча купел“, до ледената пързалка на стадиона. Тя е осигурена с необходимите технически съоръжения за правилно провеждане на заниманията с малките скиори. Има създадена организация и за провеждане на обученията на Витоша, ски зона "Алеко". Клубът участва и в съвместни проекти за обучение на деца с МФС, МОН, Българската и Международната федерация по ски.